Аполит-коректен речник

април 19, 2009 in Uncategorized

В тази статия ще се постараем да събираме интересни полит-коректни термини с техните по-вероятни значения или поне такива значения, които времето е показало като по-достоверни.

А

Архаизъм – дума или израз, за която трябва да вярваме, че е остаряла и не следва да бъде масово използвана. Например, виж думата „народ“.

Б

България – Държава на балканския полуостров, която в миналото е имала близо 9 милиона население. През хилядите години на своето съществуване тази държава е била една от малкото, които успяват да съхранят културата и религията си през много периоди на нападения и чужда власт. В началото на ХХ век държавата преживява културен и икономически подем. По-късно, след края на Втората Световна Война, държавта преминава към социалистически модел. Въпреки това, в средата на 80-те години на ХХ век, в България се произвеждат повече от половината компютърно оборудване за Източна Европа, както и много друга промишлена електроника. След разпадането на социалистическия режим и преминаването към демокрация(вж. „демокрация“) и пазарна икономика (вж. „пазарна икономика“), държавата тръгва по труден път. Макар нейното коренно население да е интелигентен, културен(вж. „културен“) народ с дълги традиции(вж. „традиция“) преходът не е лесен. През 2017г. България е обявена за мултинационална държава, а през 2020г. Кърджалийска област бива доброволно отдадена на Турция.

Г

Глобализация – Това е модерна дума, която означава навлизането на американската култура и начин на живот в много други държави.

Д

Демокрация – Изтъркана дума. Американски модел на управление. Няма нищо общо с корена на думите „демос“(нация) и „кратос“(управление), като на български следвайки тази логика думата би могла да се пресъздаде като „народовластие“, „народоуправление“.  Демокрацията представлява идея, която включва в себе си фиктивната представа за избор на управляващо тяло, но в същото време не представя избор за този или тези, които управляват управляващото тяло.

Друго значение на „демокрация“ е възможността на външно-наложени модели свободно да влияят върху процесите в дадената държава. Например, виж „Отворено общество, Институт“.

И

Пазарна икономика - Пазарната икономика се характеризира с няколко основни положения:

1. Максимално улесняване на вноса на външна продукция в дадената страна. Често това става за сметка на вътрешното производство(вж. „демокрация“).

2. Максимално улесняване на чужди инвестиции в дадената страна. Често това става за сметка на развитието на вътрешната икономика.

3. Приватизация(продаване на частно лице) на държавните учреждения в дадената страна. Често тези учреждения биват приватизирани на прекалено ниски цени(вж. „демокрация“).

К

Консуматор – вж. „Човек“

Култура – В миналото, културата на дадена нация се е характеризирала с всички положителни общодостъпни постижения на части от нацията. Например – музикални и литературни постижения.

Днес културата се характеризира с масова глобализация(вж. „глобализация“) като вече не можем да говорим за постижения на само част от нацията, а на САЩ включително и основно.

За повече информация виж „културни практики“.

Н

Народ – Голяма група от хора, свързани помежду си на етнически и културен принцип.

Днес тази дума е основно заменена с латинизираното „нация“(особено „национален“), тъй като използването на „народ“(„народен“) трябва да се счита за архаизъм(вж. „архаизъм“).

Нация – Народ. Най-често се използва във формата „национален“, тъй като „народен“ звучи твърде родолюбиво, патриотично, а след процесите на глобализация и демократизация това не бива да се позволява.

О

Отворено общество, Институт – частна фондация, която проповядва идеите на демокрацията(вж. „демокрация“), глобализацията(вж. „глобализация“) и мултиетническото общество(вж. „етническа толерантност“). Най-често фондацията бива регистрирана като НПО(неправителствена организация) в чужди държави.

П

Културни практики – Редица практични движения, които биват следвани от хората. След процесите на глобализация и демократизация основните културни практики се характеризират с:

1. Незнаене на български език. Наложено е да се счита, че човек е по-извисен(„готин“) културно ако не успява да пише коректно на български език.

2. Използване на новонавлезли чуждици в родната реч. Например – „фешън“, „фейс“, „куул“ и тнт.

3. Парадиране с липса на интелект. Глобализацията е наложила да се счита, че колкото по-нискоинтелигентна е дадена личност, толкова по-културно извисена е тя.

Т

Етническа толерантност – Изкуствено овластяване на представители на други етноси, освен основния в дадена държава. Например – намаляване вината на доказани крадци от ромски произход.

Традиция – Редица остарели практики, които вече, след процеса на масова глобализация, никой не следва.

Ч

Човек – представител на вида Homo sapiens. В модерното общество (вж. „глобализация“) човекът се счита за основен двигател на икономиката като бива принизяван до прост консуматор. Човекът не трябва изпитва нужда да се образова и издига духовно, а само да консумира и развива първосигнално.

Засега е това. Като ми хрумнат още неща ще добавям. Същевременно, ако някой има идеи за още думи може да пуска коментари;)